Няма добавени продукти
Стомата представлява изкуствен отвор, създаден по хирургичен път, разположен върху коремната стена или други зони на тялото.
Най-често създаването на стома се налага, когато част от червата или пикочо-отделителната система са засегнати от процес, нарушаващ физиологичния път на елиминация, в резултат на възпалително заболяване, дивертикулоза, травми или злокачествени образувания.
Стомирането се практикува и при някои случаи на фекална или уринна инконтиненция. При деца най-честата причина за този вид операции са вродените дефекти на храносмилателната или пикочо-отделителната система.
Независимо от локацията, и причината за създаването им, стомитете имат следните общи особености:
Колостома
Това е най - често срещаната в практиката стома. Представлява изкуствено създаден отвор на коремната стена, през който се извежда част от дебелото черво (колон), така че да формира стома (траен отвор) , през която чревното съдържимо напуска тялото и се излива в торбичка. Най-често това се налага при процеси обхващащи крайните отдели на колона и в тези случаи стомата е постоянна. След някои видове резекции на дебелото черво може да бъде създадена временна колостома, и след известен период на възстановяване, физиологичния пасаж на чревното съдържимо да бъде възстановен, отново по оперативен път.

Илеостома
Илеостомата представлява изкуствено създаден отвор на коремната стена, през който се извежда част от тънкото черво, в зоната на илеума, извън коремната стена и формиране на стома (отвор) на повърхността на коремната стена. Чревното съдържимо напуска тялото през този отвор и се отделя в специална торбичка, прилепена към коремната стена. Илеостомията също може да бъде временна, когато се очаква възстанояване на по-долните сегменти на чревния тракт или постоянна, когато е отстранено цялото дебело черво, порадо заболявания като улцеративни колити, фамилна полипоза, злокачествени заболявания и други.

Уростома
Най-честите причини за създаване на изкуствен отвор на коремната стена, извеждащ урината извън тялото са карцинома на пикочния мехур или тумори в областта на малкия таз, засягащи пикочния мехур, травми на гръбначния мозък, водещи до ретенция или състояние на инконтиненция, вродени заболявания и др. Въпреки различните хирургични техники, в повечето случаи уростомата представлява извеждане на част от тънкото черво на повърхността на тялото, в което са отведени пикочните пътища (уретери) от двата бъбрека.

Нефростома
Нефростомата представлява изкуствено създаден отвор в областта на бъбрека, през който отделената от съответния бъбрек урина се отделя, посредство тръбичка, поставена в легенчето на бъбрека, извън тялото, в специална торбичка. В съвременната практика нефростомата се поставя най-често пункционно (неоперативно), под рентгенов и ехографски контрол, понякога в условия на спешност, когато по различни причини е нарушен оттока на урината, отделяна от съответния бъбрек. Причините за нарушения дренаж на бъбрека могат да бъдат механични (конкременти), възпалителни или злокачествени заболявания на самия уретер или съседни органи.

Цистостома
Представлява създаване на отвор в коремната стена, през който в пикочния мехур се въвежда катетър, отвеждащ извън тялото постъпващата в мехура урина. Урината се е отвежда в специална торбичка.
Причина за обструкцията на физиологичния път на урината може да бъде доброкачествената хиперплазия или карцином на простатата, някои травми или заболявания на уретрата, за избягване на продължителната катетеризация на уретрата, при ретенция на урина от различен произход. В съвременната практика се използват специални сетове за цистостомия с различен размер. Цистостомията се извършва минимално-инвазивно (пункционно), често в условия на спешност, от лекари със специална компетентност - уролози, хирурзи.

Гастростома
Освен посочените вече стоми, в практиката макар и по-рядко се среща стомирането на стомаха и началните сегменти на тънките черва – гастростома и йеюностома, използвани главно за ентрерално хранене при пациенти в продължително безсъзнателно състояние или при такива, при които физиологичния път на постъпване на храната е нарушен поради болестни процеси. Стомата се поставя пункционно под контрола на ендоскоп или в хода на оперативното лечение. При всички случаи в стомаха или йеюнума се поставя силиконова тръбичка, която остава постоянно в кухината на органа.
