Няма добавени продукти
Хората с диабет могат да спортуват. Могат да изкачват и високи върхове, ако са добре подготвени. Едно от средствата препоръчвани за контрол и справяне с високите нива на кръвна захар, е физическото натоварване. Това важи особено за диабет от втори тип.
При диабет от втори тип работата на мускулите намалява инсулиновата резистентност, подобрява използването на инсулина и помага за поддържането на кръвната захар в нормални граници.
При диабет, зависим от инсулиново лечение, нещата стоят малко по-различно, но това не означава, че спортуването е противопоказано, дори напротив – препоръчва се.
Ако диабетът не налага прием на лекарства, не е необходимо да мерите кръвната захар много често. Но, ако приемате антидиабетни лекарства и особено ако се налага инжектиране на инсулин, при повишено физическо натоварване, нивото на кръвната захар може да спадне рязко, до твърде ниски стойности.
Това е състояние, известно като хипогликемия и е съпроводено с доста неприятни изживявания и опасни здравни последици.
Ето какво да правим, за да не “преиграваме”:
Правете измервания преди тренировка
Преди започване на тренировката кръвната ви захар трябва да бъде между 5,5 и 11,1 mmol/l (100 и 250 mg/dl). Ако е под 5,0 mmol/l, хапнете нещо. Ако ви предстои дълго физическо занимание – двучасова тренировка или продължително изкачване на стръмен връх, не започвайте физическото усилие, докато стойностите на захарта не се покачат до посочената долна граница от 5,5mmol/l.
При стойности, по-високи от 13 mmol/l (250 mg/dl), проверете урината си за кетони.
Те се отделят, когато тялото изгаря мазнини вместо захари. Не започвайте тренировка, ако откриете следи от кетони в урината. Има опасност кръвната ви захар да се увеличи още и да предизвика кетоацидоза – състояние, което при задълбочаване може да доведе до кома.
Пo време на натоварване
Ако тренировката е по-кратка от два часа, може и да не мерите междувременно кръвната си захар. При продължителни натоварвания обаче, проверявайте кръвната захар през 1 час.
Стойности под 3,8 mmol/l (70 mg/dl) означават, че трябва да спрете и да похапнете нещо, което ще ви осигури 15-20 грама „бързодействащи“ въглехидрати. Това може да бъде парченце плод, чаша нискомаслено кисело мляко или едно „енергийно“ блокче. Хапнете и след петнадесетина минути отново измерете нивото на глюкозата си.
Вярно, че е досадно, но дава сигурност. Ако пропуснете и се увлечете, хипогликемията ви е гарантирана.
След тренировка
В края на тренировката отново измерете кръвната си захар. Това ще ви ориентира относно цялостния ефект от спорта, с който се занимавате. Ще разберете и дали ви е нужна бърза въглехидратна „инжекция“ или можете да изчакате следващото нормално хранене. При стойности под 5,5 mmol/l (100 mg/dl) се подкрепете с нещо сладичко.
Средните и тежки натоварвания могат да предизвикат дълъг, понякога 24-часов спад в нивата на кръвната ви захар. Следете я на обичайните интервали и при необходимост реагирайте.
Средства за спешна интервенция
Винаги дръжте под ръка нещо сладко. Това може да бъде:
- Глюкозни таблетки или гелове, ако имате такива;
- Нормална (недиетична) безалкохолна напитка или сок;
- Някаква „спортна“ напитка в която има глюкоза или фруктоза;
- 1 супена лъжица захар, когато няма друго.
Четете етикетите, за да прецените какво количество трябва да изядете или изпиете, за да си осигурите необходимите 15 грама захари.
Начини за избягване на хипогликемията
Няколко прости стъпки ще ви помогнат да се предпазите от опасни сривове:
- Не тренирайте в моменти на т.нар. инсулинови пикове;
- Спрете, ако ви остават по-малко от два часа до времето за лягане и сън;
- Никакъв алкохол преди или след физически натоварвания;
- Никакви сауни, руски и турски бани след края на физическите занимания;
- По-леки, но редовни занимания.
Има ли симптоми?
Не винаги. Увлечени от спорта, може и да не забележите предупредителните признаци на хипогликемия.
Трябва ли ви треньор?
Движението е полезно и вие го прилагате – било във вид на разходки или на изтощителни тренировки в залата.
Но идва момент, в който ви омръзва. Или сте от хората, които тренират от суета или други „светски“ съображения.
В тези и други подобни случаи опитният треньор може да ви помогне доста.
Треньорът може да изготви индивидуална програма, съобразена с вашите предпочитания и физиологично състояние“, твърди Джесика Матюс, доцент по спортна медицина в колежа „Мирамар“ в Сан Диего. „Като професионалист, треньорът ви води по пътя на спортния успех, предпазвайки ви от грешки и отклонения.“
„Ако можете да си позволите услугите на треньор, не се колебайте – ангажирайте го!“, казва и Сара Надим, лекар и доцент по ендокринология към медицинския факултет на университета „Лойола“ в Мейууд, щата Илинойс. „Треньорът ще превърне спорта във ваша лична кауза; в част от живота ви – в нещо, без което не можете. За един диабетик това е безценна инвестиция.“
С какво може да ви помогне един треньор?
Някои казват: защо да плащам, след като мога да спортувам самостоятелно? Има защо, и ползите са значителни. Ето какво прави един треньор:
Контролира ви. Мързелът е велика сила и всички обичаме да пестим усилия. Няколко пропуснати тренировки и идва ден, в който решаваме да зарежем всичко – завинаги. Треньорът няма да позволи тези своеволия. Впрочем, и вие ще бързате към залата, след като сте заплатили за тренировките предварително.
„Треньорът е вид остен“, споделя и Шери Колбърг, професор по спортна медицина към университета „Олд доминиън“ в Норфолк, щата Вирджиния. „Той не търпи летаргия“. Което е твърде важно, тъй като битката с диабета изисква упорство и редовни занимания. Наградата за вас е доброто здраве и самочувствие.
Помага ви да постигнете целите си. Петкилометров крос ви се струва лудост? Докторът казва, че трябва да се вталите малко – но вие не можете? Един опитен треньор ще превърне мечтите ви в действителност.
„Повечето хора са нетърпеливи и градят нереалистични планове“, казва Джесика Матюс от Сан Диего. „Сблъсъкът с реалността ги обезкуражава и ги отказва насред пътя им.“
Треньорът е професионалист, който знае къде отива и стъпка по стъпка ще ви преведе през всекидневните спънки и затруднения. Неговият опит, съчетан с познанията на лекаря ви, са най-добрата и печеливша стратегия.
Пази ви от различни травми. Като диабетик, вие трябва да спортувате с повишено внимание. Един хипогликемичен епизод може да завърши с травма поради изпадане в безсъзнание. „Никога не тренирайте сами“, съветва ни доктор Надин от Илинойс.
Освен осигуровка, вашият треньор е и средство за предотвратяване на критични състояния. Той ще ви покаже как да започнете и завършите тренировката и как да изпълнявате упражненията правилно. „Това е гаранция“, казва Матюс, „че никога няма да разтегнете мускул или да скъсате сухожилие“.
Помага ви да извлечете максимална полза от тренировките. Колкото и самоотвержено да се самоизтезавате върху бягащата пътечка или машината за ски бягане целите могат и да не се постигнат, ако ви липсват метод и познания. Треньорът е професионалист, който ще канализира и систематизира заниманията ви. Той владее и много хитрости – като интервални натоварвания, включването на разтягащи и други упражнения – с чиято помощ ще извлечете максимална полза от вложените усилия.
Поддържа интереса ви. Нека си го признаем – ние, хората, лесно се отегчаваме. Треньорът е човек, който умее да разнообразява и „оцветява“ спортните занимания. „Той ще ви покаже неща, за които никога не бихте се сетили“, казва Матю. „Той е пример, добър приятел и търпелив наставник; онзи, който ви тегли като магнит към залата“.
Как да изберем подходящ треньор?
Всеки е различен. Търсете такъв, който познава диабета и потребностите на диабетиците. Хубаво е да има и официална квалификация. Теорията не е достатъчна.
Човек, който има натрупан опит в работата с диабетици е далеч по-ценен от останалите. Той познава рисковете, произтичащи от заболяването и начините за предотвратяване на нежелани ситуации.
Как и къде да го намерим?
Може да ни го препоръча лекар или да го открием сами в някой университет, рехабилитационен център или спортно-медицинско заведение.